Времето навън е топло и приятно, подходящо за дълги летни разходки! Но е също така подходящо за образуването на масивни и понякога опасни летни бури. Наскоро ви разказахме за феномена торнадо и неговите прояви. Днес споделяме за добрата приятелка и спътник на торнадото – градушката. Както добре знаем, тя се среща доста по-често и по нашите земи.

Първо, да си припомним какво е градушка и как се образува. Градушка (или град) е вид твърд валеж от ледени зърна с размер между 5 и 150 мм в диаметър. Дължи се на преохлаждане на кондензати във високите части на атмосферата и се наблюдава най-често в пролетно-летния сезон. Градушката се образува само от мощни купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus), обикновено във фронта на буреносната облачна система. Много често тези облаци имат характерен зеленикав оттенък, по което можем да ги разпознаем предварително и да потърсим подслон.

Историята ни помни немалко опустошителни градушки, като например тази от лятото на 2014-та в София, която нанася множество материални щети, а за съжаление взима и една жертва и ранява поне шестима. Над 150 са сигналите за инциденти, свързани с бурята. За щастие, бури с такава сила и интензитет не се случват често в България. Други региони на планетата ни не се радват на същия късмет. Сред тези места, известни с най-многото и най-печални градушкови бури, са северната планинска част на Индия, в частност Морадабад и Бехери, и Бангладеш. Именно в Морадабад, през 1888, 246 души и над 1600 домашни животни попадат в капана на екстремно силна градушка с ледени парчета, достигащи размери от 15-20 см в диаметър. Ето какво казва тогава Сър Джон Елиът, по-късно главен директор на индийския департамент по метеорология:

"...Последва ужасяваща буря с градушка, която изпотроши всички прозорци и стъклени врати. Верандите бяха изтръгнати от вятъра, а голяма част от покрива се срина. Стените се тресяха. Навън беше почти тъмно, а ледени късове с огромни размери се сипеха от небето със сила, равна на която не бях виждал никога. Веднага щом бурята спря, излязох навън и видях как градушката е създала коловози в пръстта с дълбочина до 40 см. Абсолютно всяка една къща или административна сграда в околията беше или разрушена или с много сериозни щети."

Ще ви разкажем и за една стара мистерия. Става дума за прочутото езеро на скелетите Рооп Кунд, в Утараканд, Индия. Възможно е там да се е случила градушка, по-силна дори от тази в Морадабад, но най-вероятно никога няма да узнаем със сигурност. Високопланинското езеро е открито през 1942, полузамръзнало и препълнено с човешки скелети, което озадачава научната общност от тогава насетне. Последното предположение, е че бързодвижеща се градушкова буря е заварила цяло племе поклонници, прекосяващи езерото, и ги е засипала със смъртоносни ледени буци. Счита се, че над 200 пътници загиват в този далечен ден (възрастта на скелетите е над хиляди години). Важно е да отбележим, че нови проучвания разкриват разлики в произхода и възрастта на отделни скелети, което пък сочи към това, че тези хора не са станали жертва на едно единствено събитие. Все пак, немалка част са с еднакъв произход и възраст, поради което загадката остава неразгадана.

За да не ви застигне градушка, следете прогнозата на vremetodnes.bg!