Джон Далтон е британски физик, химик и метеоролог. Роден през 1766 в Игълсвил, малко селце в историческия окръг Къмбърленд, Англия. Известен е най-вече с въвеждането на теорията за атомите, едноименния закон на Далтон, разглеждащ парциалното налягане на газовете в смес, и приноса си в изследването на заболяването цветна слепота (дисхроматопсия или още известно като далтонизъм). Но Далтон има и забележителни заслуги в областта на метеорологията. Неговитe "Метеорологични наблюдения и есета", както и останалите му научни трудове, помагат на метеорологията да премине от сферата на народния фолклор към тази на сериозната наука.

Роден и израсъл в планинския регион Лейк Дистрикт, Джон Далтон е добре позициониран за наблюдаване и изследване на различни метеорологични явления. През 1778 Далтон започва да документира местните метеорологични условия – атмосферно налягане, температура, вятър и влажност – и не спира да поддържа записите в продължение на 57 години. Английският учен записва над 200 000 стойности, използвайки по-прости инструменти и техника, които до голяма степен били създадени от самия него. Поради тази причина често е наричан "груб експериментатор". Далтон обаче имал дарбата да разсъждава и да достига до правилни изводи от несъвършени експерименти. Самият той отдава успеха си просто на постоянството.

Всичко в природата е взаимосвързано, а често едно нещо води до друго или ни вдъхновява да поставим началото на нещо неочаквано голямо. Така се случва и с Джон Далтон. Безспорно, най-същественият негов труд е теорията за атомите. Правени са множество опити да се проследи точно как Далтон развива тази теория, но за съжаление без успех – дори собствените му записки по темата са непълни. Можем обаче да посочим като своеобразно начало неговата теория за парциално налягане на отделни газове в газова смес. Той я базира върху идеята, че атоми от еднакъв тип се отблъскват, докато атоми от различен тип реагират индиферентно едни на други. Тази концепция целяла да обясни защо всеки газ в дадена смес има независимо поведение. Макар и по-късно науката да определя това твърдение като грешно/непълно (то важи само за идеалните газове), то все пак изиграва една много важна роля. Чрез него Далтон успява да опровергае тотално идеята, която до този момент е била споделяна от голяма част от научната общност – че всички видове атоми са еднакви. Вместо това, Далтон стига до извода, че всеки атом е с различни размери и маса – фундаментално за физиката откритие, което спомага и развитието на химията като отделна наука.

Джон Далтон също така се противопоставя на общоприетото за тогава мнение, че атмосферата представлява специфична смес от елементи. Вместо това предлага валидното и до днес твърдение, че атмосферата се състои от приблизително 80% азот и 20% кислород. През 1800 изучава загряването и охлаждането на газове в резултат на компресия и експанзия, а през 1801 формулира закона за термична експанзия на газовете. Изследването на концентрацията на пари в атмосферата чрез самоделен хигрометър, както и проучването от 1804 за ефекта, който температурата оказва върху налягането на изпаренията, му носят международна популярност и признание.

Важно е да си спомняме за великите откриватели, благодарение на които днес можем да се радваме на точни и надеждни метеорологични прогнози. Важно е и да не забравяме, че можем да получим такива именно тук - на vremetodnes.bg