Всичко в природата и заобикалящия ни свят е взаимосвързано и голяма част от обществото ни разбира колко важни са всички отделни елементи. Това невинаги е било така и днес ще ви разкажем за човека, който е поставил началото на тази фундаментална идея. Благодарение на него Чарлс Дарвин решава да се качи на борда на HMS Beagle и да обиколи Галапагос, а в последствие да напише "Произход на видовете". Томас Джеферсън го нарича "най-големият учен на времето си" и вдъхновява Жул Верн да напише някои от най-великите си творби. Неговото име носят университет в Германия, глетчери и планински върхове, реки, водопади, паркове и студеното течение покрай тихоокеанските брегове на Южна Америка. Срещал се е лично с капитан Джеймс Кук и е чел неговите дневници. Той е Александър фон Хумболт, роден през 1769 в Прусия, основоположник на модерното разбиране за климат и взаимосвързаност в природата. 

Хумболт е известен с изключителната си педантичност и невероятна памет. На пътешествието си в Южна Америка той носи със себе си над 40 различни инструмента за измерване на температура, влага, налягане, магнетизъм и други стойности на околната среда, а също така и микроскоп, с който да наблюдава и идентифицира видове. По този начин той успява да сравни данните, които събира в продължение на десетилетия на различни места по света. Това от своя страна му позволява да открие свързаността на природата в световен мащаб. Когато разглеждал растение, камък или насекомо, Хумболт можел на момента да се върне мисловно години назад и да го сравни с това, което е видял в Европа. По този начин прави ключови съпоставки между отделните географски области.

След драматично и опасно изкачване на спящия вулкан Чимборасо, немският учен създава изключително детайлната скица "Ein Naturgemälde" (рисунка на природата). Колоните, разположени отляво и отдясно на скицата, ни позволяват да изберем определена надморска височина и да проследим в останалите колони какви са температурата и атмосферното налягане, а също така какви животински и растителни видове се срещат там. Способността на Хумболт да свърже наличието на растителни видове с особеностите на околната среда на практика дефинира понятието климат и е съществено за труда на Владимир Кьопен, чието име свързваме със системата за климатична класификация Кьопен-Гайгер, която се използва и днес.

До 1817 Хумболт измерва времето на достатъчно локации, за да създаде карта, която свързва точки с еднакви температури - първата изотермична карта. 

Измервайки скоростта и температурата на тихоокеанските води на западното крайбрежие на Южна Америка, Хумболт открива студено океанско течение, което днес наричаме Хумболтово течение. То например е една от основните причини за сухия климат по крайбрежието на Перу и Еквадор.

Не на последно място трябва да отбележим, че немският учен е един от първите, открили връзката между човешката дейност и климатичните промени. Както се споменава в книгата "Откривателят на Природата" на Андреа Улф, Хумболт пръв описва фундаменталните функции на горите в екосистемата и климата. Той говори за способността на дърветата да съхраняват вода и да обогатяват атмосферата с влага, да защитават почвата и и да влияят на климата, отделяйки кислород. Хумболт още тогава отбелязва, че намесата на човека може да бъде катастрофална, ако продължим да експлоатираме планетата по този начин.

Ако можем да си вземем един урок от Александър Хумболт, то нека е да бъдем по-осъзнати и по-отговорни в действията си. Защото всичко в света ни е взаимосвързано и всяко решение е важно. Прогнозата за времето вижте на сайта ни vremetodnes.bg.