Забелязали ли сте как едно слънчево утро може да ни накара да се усмихнем ей така, без причина, докато един дъждовен следобед може напълно да ни развали настроението? Е, не сте сами! Взаимодействието между времето и нашето настроение е тема, която търси своята развръзка векове наред и изглежда, че зад връзката между двете има наистина научно обосновани причини.

Представете си следната картина:
Сутрин, изпълнена с най-яркия изгрев, песни на птици и прохладен бриз, бягащ между листата на дърветата...

Изпълнени с енергия и настроение, ние сме готови да посрещнем деня, независимо какво се изпречи на пътя ни. Причината за приповдигнатото ни настроение се крие в слънчевите лъчи, а  именно във  факта, че слънчевата светлина стимулира производството на серотонин в мозъка, известен още като “хормона на щастието”. Повече серотонин означава повече мотивация, по-добро настроение и повече желание за активности от всякакво естество.

Но пък ето го и дъжда - тракайки непримиримо по прозореца като пианист. И неусетно, настроението ни се помрачава, подобно на гледката навън. Е, няма нужда да се тревожим - не сме само ние в тази ситуация. Дъждовните дни наистина могат да съсипят духа и настроението ни. Това е така, защото при липса на слънчева светлина падат нивата  на серотонина, докато мрачното време, както и тъмнината карат тялото ни да произвежда мелатонин, известен като “хормон на съня”. И не случайно, най-логичното нещо, което ни идва да направим в такива моменти, е да легнем на дивана с чаша топла напитка и с книга в ръка или просто да подремнем.

Нека не забравяме обаче зимата и снега. Въпреки вълнението, което изпитваме, гледайки как падат снежинките, една дълга зима, придружена с вихрушки, може да ни накара да поискаме да заспим зимен сън подобно на мечките. И това не е само заради ниските температури, които заедно с атмосферното налягане също ни оказват влияние. По-скоро това отново се дължи на липсата на слънчева светлина и на по-кратката светла част на деня. По-късите дни наистина  ни карат да се чувстваме отпаднали и без особена мотивация дори за нещата, които по принцип обичаме да правим.

Изследване, проведено в Хумболтовия университет в Германия, установява, че хората се делят на четири типа в зависимост от това как времето и климатът се отразяват на самочувствието им, а именно: такива, които се чувстват добре при слънчево и топло време и такива, които понасят зле горещините. Също така, такива, които обичат дъждовно и мрачно време и последните – които са безразлични към климатичните промени. Интересно наблюдение в това изследване е, че тази предразположеност е генетична и се наследява по майчина линия, а също така и че тези „метеорологични“ типажи нямат нищо общо с известните психологически типове - сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик, колкото и такива паралели да ни изглеждат логични. 

Така че следващия път, когато се радваме на сутрешния изгрев на път за работа или си угаждаме вкъщи през някоя дъждовна вечер, нека си припомним, че не си внушаваме - времето наистина оказва влияние върху нашето настроение. То наистина дърпа струните на нашите емоции и реакции. Но пък има и добри новини. Въпреки че не можем да контролираме времето, все пак имаме контрол върху това как реагираме на неговите капризи. Така че, без значение какъв сезон е, дали грее слънце или вали като из ведро, нека се научим да се радваме на тези промени, защото те разнообразяват както дните, така и живота ни.

Следете прогнозата на vremetodnes.bg